Морихей Уешиба е роден на 14 декември 1883г. в Танабе, префектура Вакаяма. На 7 годишна възраст е изпратен в будисткия храм Джидзодера на сектата Шингон, за да изучава конфуцианските и будистките класически поети. Морихей завършва началното училище в Танабе и постъпва в новосъздаденото средно училище на 13 години. Напуска без да се дипломира и постъпва в Йошида Абакус институт. След дипломирането си започва работа в данъчната служба в Танабе. 
През 1902г. напуска данъчната служба и отива в Токио с намерение да започне бизнес. Основава компания за стационарно и училищно оборудване Уешиба Трейдинг. Същата година се връща в Танабе и сключва брак с Хацу Итокава. По време на първия си престой в Токио той се занимава с джуджуцу и кенджуцу.
През 1903г. Морихей постъпва в 37 полк на 4-та Осакска дивизия. По време на военната служба той не губи интереса си към бойните изкуства и изучава в доджото на Масакацу Накаи в Сакаи стила Гото на Яго-рю джу джуцу. През 1907 г. след като напуска армията се връща в Танабе. Там работи в семейната ферма и участва в политическия живот на селото. По това време баща му наема гостуващия по тези места джудист Кьоичи да преподава и превръща хамбара в зала. Така Морихей се запознава с Кодокан-джудо, но продължава да посещава Накаи-доджо и получава диплома от школата Гото.
През следващите три години остава в Танабе и се занимава с обществена дейност. През март 1912г. групата, наречена Кишу, състояща се от 54 семейства начело с Морихей, заминава за Хокайдо. Заселват се в Ширитака, тогава пустеещи земи и колонистите били принудени да култивират бедната почва. Докато пребивава в Хокайдо, се запознава в Енгару с известния майстор по Дайто-рю джуджуцу, Сокаку Такеда, при когото тренира интензивно и получава диплома. Когато се завръща в Танабе, Морихей разбира, че в близкото село Аябе живее водачът на процъфтяващото духовно учение Омотокьо, Онисабуро Дегучи, прочут със своите медитативни техники. След като го посетил, Морихей останал там седем месеца.
След смъртта на баща му, Юроку Уешиба през 1920г., Морихей заминава за Аябе и се отдава на духовен живот под наставленията на Дегучи, където остава през следващите 8 години. Преустройва част от къщата си в доджо и отваря Академията Уешиба. В нея провежда курсове по бойни изкуства за начинаещи. Една година по-късно Академията става известна и се понася мълвата, че в Аябе живее изключителен майстор. Бързо нараства броят на учениците. По това време бойното му изкуство придобива все повече и повече вътрешен характер и той се ориентира към принципите на учението котодама. Това го отдалечава от методите на Ягю-рю и Дайто-рю и се формира негов собствен оригинален подход, характерен с едновременното използване на техники и принципи, премахващи бариерите между тяло, съзнание и дух. През 1922г. стилът му придобива официалното наименование айки-буджуцу. Морихей решава да се отдаде само на тренировки и земеделие и се посветил на работата си в Академията.
Той бил дълбоко впечатлен от експедицията си до Монголия и Манджурия през 1924г. Срещайки се със смъртта под оръжеен огън, открил че вижда светлинен блясък, показващ пътя на куршумите. Откриването на това интуитивно чувство било от огромно значение за него и след завръщането си в Япония умишлено предизвиквал ситуации, в които чувствал проява на духовна сила. През 1925г. приел предизвикателството на един майстор по кендо и го победил без да се стигне до сериозен двубой, защото усещал посоката, в която отивал ударът на дървения меч на майстора. След двубоя докато се къпел усещал тялото и духа си напълно бодри. Усещал, че го облива златна светлина, идваща от небето. За него това било уникално чувство, сякаш наистина душата и тялото му били позлатени. В този момент той прозрял единството на тялото и душата и осъзнал основните философски принципи на айкидо. Тогава преименувал бойното изкуство на айки-будо. Когато айки-будо станало по-известно, Морихей решил да се установи в Токио като учител по бойни изкуства. През 1930г. получил вила в Ушийгоме, Вакаматсу-шо и започнал организирането на ново доджо. Междувременно бил посетен и похвален за техниките от Джигоро Кано, основателя на джудо, който казал: "Това е моето идеално Будо". Впоследствие той изпратил двама от най-добрите си ученици да тренират при Морихей.
През април 1931г. създаденото Кобукан айки-будо доджо е комплектовано във Вакаматсу-шо, където днес се намира Хомбу доджо. По същото време то било известно като "адското доджо" заради извънредно интензивните тренировки. Следващите няколко години били много тежки за Морихей, защото той преподавал не само в Кобукан, но и в много други доджо, открити в Токио, Осака и др. Морихей също така преподавал в областното полицейско управление в Осака и във вестник Асахи Шимбун също в Осака.
В средата на 30-те години Морихей става най-известният в света на бойните изкуства не толкова заради уменията му в различните традиционни изкуства, а заради епохалната природа на оригиналното му творение, "обединението на дух, съзнание и тяло" в айки, формално наречено айки-будо. На 30 април 1940г. Кобукан получава статус на обединена фондация при министерството на здравето и благосъстоянието, а полицейската академия, в която преподава Морихей, признава айки-будо за официален учебен предмет. През 1941г. айки-будо бе присъединено към Будокай - правителствена организация, обединяваща бойните изкуства.
Приблизително тогава за първи път бе използвано името айкидо. След войната бойните изкуства бяха в упадък. На 9 февруари 1948г. министерството на образованието разреши възстановяването на Айкикай Хомбу Доджо, главното доджо бе преименувано в Уешиба доджо и Световно седалище на айкидо. От 1950г. нататък Морихей отново започна да обикаля Япония и да преподава в отговор на многобройните покани. Той стигна до ниво, подчертаващо все повече любовта в айкидо (сричката "ай", което означава "хармония", се чете по същия начин както понятието "любов"; в по-късните си години Морихей постави знак за еквивалентност между тези две понятия).
Когато айкидо бе възстановено в съзнанието на хората, броят на учениците по цял свят рязко се увеличи. През 1960г. Морихей заедно с Уосатуро Уно, майстор по кюдо, получиха наградата Хирохито, давана преди това само на трима души в света на бойните изкуства. О’Сенсей Морихей Уешиба почина на 26 април 1969г. в 17 часа. Поклонението се състоя на 1 май. Същия ден Създателят бе посмъртно награден от император Хирохито. Прахът му бе положен в семейния храм на Уешиба в Танабе.
Кишомару Уешиба бе упълномощен да наследи баща си като Айки Дошу чрез единодушно решение на Айкикай от 14 юни 1970г.
Кишомару Уешиба (Дошу - пазител на пътя на Айкидо)